Думите. Те са толкова странно понятие.

Веднъж те докарват до лудост - от щастие,

целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.

Друг път разплакват те- злостни и болни,

пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние,

и те водят по пътища мрачни и кални -

някъде в дълбините на твойто съзнание.

Думите. Те те водят в живота, нашепвайки

безброй много истини, обиди, лъжи.

Раздаваш с тях и любов, и нещастие,

но назад не се връщаш, нито мълчиш.

Не прощаваш на другите за техните думи,
хвърлени камъни щом са по твойта глава,
и не приемаш чужди молби за прощаване,
и сам не предлагаш за спогодба ръка.
Думите. Те са страшното наше проклятие.
Без съвест и без право ги стреляме, без
мисъл за капка вина - те попадат точно,
където не искаме, и с нас все си правят шега.
Думите, думите. Те идват, превземат ни,

не ни дават секунда за ум, водят ни
някъде и стрелят в сърцата ни, от
пистолета - рикоширал куршум. 

29.01.2013